За да влея малко разнообразие в днешния пре-емоционален ден, нека говоря с вас за умът. Аз съм много тъп. Не мога да свиря музика, тази която слушам едва я разбирам(прекалено много ноти), не мога да пиша особено добре(и правопис, и стил, въпреки че работя по въпроса), не струвам на шах, още по зле съм на 66, не струвам на старкрафт, или която и да е друга компютърна игра(освен minesweeper), не мога да решавам задачи по математика(въпреки че имам най добрите оценки от класа ми), и със сигурност мога да твърдя че не струвам като програмист(все още ;D).
Изводът? Аз съм мнооо тъп. За сметка на това съм по умен от средния човек, което трябва да ви каже нещо за средния човек, той не е способен на нищо повече от посредственост. Но мен не ме интересуват по тъпите от мен, след като са по тъпи от мен, най вероятно СА СУПЕР ТЪПИ, ШОТО АЗ СЪМ СУПЕР ТЪП.
Интересуват ме по умните от мен. Чудя се как са станали толкова добри и умели в това което правят? Безспорно имат талант в тази област, но аз също имам талант, и за това се занимавам с програмиране, а не с музика. Явно талантът не е достатъчен, иска се гъзец! Въпреки че съм много тъп, ето какво правя:
Решавам задачи по математика, за да задобрея, въпреки че не струвам.
Играя шах, въпреки че съм доста зле.
Рисувам, въпреки че всичко което правя е супер грозно.
Програмирам, въпреки че си нямам и понятие от програмиране(за жалост, има прекалено много програмисти, които са по тъпи от мен, което не означава че аз съм много умен, а че просто има много по тъпи от мен).
Упражнявам се, упражнението е различно от практиката. При практиката трупаш опит, но при упражнението усъвършенстваш често повтарящи се процедури. Двете неща те учат по различен начин. Задачите по математика в даскало са скучни и монотонни повторения на едни и същи преобразувания, но в крайна сметка, ако нямаш тази основа, няма да си особено добър в по креативните части на математиката. Не можеш да се научиш да рисуваш, без да знаеш как се рисуват линии, и как се рисуват сенки, за това обикновено е добра идея начинаещия художник да оцветява със светлосенки различни геометрични фигури(като конуси и цилиндри) за да се научи как да придава обем на простите фигури, за да може да го прави и със по сложните.
Когато повтаряш действията в различните креативни области, обикновено научаваш преките пътища. Това са начини да свършиш нещо без да хабиш сили. Това е пътят към майсторството, в която и да е област, и той не се изминава за година или две. Този път се постига с добър баланс на практика и упражнение. Чрез упражнението усъвършенстваш простите действия, а грешките които допускаш при практиката, те учат да избягваш определени ситуации, които в миналото са те карали да хабиш енергия и време.
Така с времето ставаш доста добър и може би някой ден ставаш майстор в своята област. А може би достигаш до експертно(по ниско от майсторство, повечето хора не минават това ниво никога) ниво в някоя област и се пренасяш в друга, коренно различна област, и осъзнаваш че голяма част от опитът ти е безполезен в случая. Но също така забелязваш че част от опитът ти е универсален за определен тип дейности, т.е. ако вече имаш опит в дадена област, вероятно имаш скрито предимство ако искаш да се занимаваш с друго. Усилията ти не са били на празни. Това не е универсална истина, но се случва доста често. Както може би сте чували, трактатите на Сун-Дзъ за войната са прилагани успешно в бизнеса, а познанията по програмиране на lisp, могат да ти помогнат ако програмираш на С(програмирането на lisp и C, са изкуства, които освен че са доста различни, обикновено изискват коренно различен начин на мислене относно проблемите, които решавате, също така обикновено проблемите са различни).
Ако сте тъпи като мен, ето ви на кратко посланието на есето: "Ако искате да сте нещо повече в живота от тъпунгер, като мен, тренирайте здраво това което обичате да правите, и може би някой ден ще ви бъде полезно!"
А, да и единствения политически коментар, който ще направя за станалото през изминалия ден е:
A.C.A.B.
Показват се публикациите с етикет програмиране. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет програмиране. Показване на всички публикации
сряда, 14 януари 2009 г.
четвъртък, 8 януари 2009 г.
Дисциплината никога не ми е била силната страна
Внимание, шибано дълъг пост:
Аз съм артист, не калкулатор! Посредствен артист, без особен талант, и със грозна мутра, но все пак артист! Светът изисква от мен да съм калкулатор. Преди бях доста добър в това, преди 8-ми клас, бях истински мега калкулатор, запомнях всичко и знаех колко е 7*8, сега трябва да се замисля, 56, след около 5 секунди мислене, и още 10 в които проверявах дали съм прав. Но разбира се, както се случва в живота, не получих това което исках, исках да вляза в математическа гимназия, да уча математика, химия и др такива готини науки. Но понеже имах кофти оценки по математика, не ме приеха, вместо това влязох в хуманитарна гимназия, защото имах доста добри оценки по история.
Това че влязох в хуманитарно даскало, вместо в математическо доведе до днешната ситуация на смесени чувства, относно това което се случи преди толкова години. Хуманитарното даскало ме научи на много неща. Бях доста добър по английски, понеже го уча от много малък, и 8-ми клас си бях като у дома, понеже имахме много(ама наистина много) часове по английски език, мисля че за една година минахме 4 учебника(4-5 часа на ден). Това не беше толкова зле. Ако се опитам да си спомня за хубавите неща за тези 5 години прекарани в това даскало, непременно ще спомена историята и литературата, подготовката ми по тези предмети беше наистина интензивна, учителите изискваха много и вършеха чудесна работа, въпреки че не можеше да ми пука по малко за литературата. А историята я харесвам, винаги съм я харесвал, но никога не се бях напъвал да я уча до 10-ти клас, 10 и 11-ти клас се скъсах от учене и изкарах 6 по един от най трудните предмети в нашето даскало, 10-ти и 11-ти клас беше по лесно от 4 да повдигнеш на 5 от колкото от 5 да изкараш 6, за това трябваше да знаеш материала почти без грешка, бях адски добър на това, знам историята на 20-ти век перфектно!
Ето я лошата страна на даскалото. Часовете по математика са прекалено малко. Часовете по физика са прекалено малко, часовете по химия бяха прекалено скучни и не научих нищо, а часовете по информатика бяха подигравка с идеята за "образование". Всички науки в които бях добър и имах особен интерес преди да вляза в това даскало(освен английския и историята) бяха недостатъчно интензивни, или недостатъчно интересни, или даскалите просто бяха некомпетентни, за това и загубих тотално интересът си по химия, уменията ми на калкулатор замряха и прекарвах всяка седмица по 2 часа в даскало, учейки се как да пиша на word.
Тази ситуация доведе до 2 последствия. Първо, загубих фокусът си от науката и технологията, и се концентрирах върху изкуствата и хуманитарните науки, понеже е по добре да учиш неинтересните науки от компетентните даскали, от колкото да се мъчиш със некомпетентни даскали, или зле подготвената програма на другите предмети, които може да са интересни като науки, но са ужасни като предмети в даскало. Въпреки че не се опитвах и не ми пукаше, научих много неща за литературата и културата, за развитието на европейската цивилизация и за историята на философията и мисленето на този континент. Това че занемарих истинското си признание за сметка на хуманитарните науки, беше едновременно най доброто и най лошото нещо което ми се случи в даскалото за тези 5 години. Светът ми днес е много по широк и имам много по ясно понятие за себе си и околните. Това несъмнено помага в програмирането, защото това не е изкуство за компютъра, а е изкуство за хората, практикувано от хора, за хора, и този опит безспорно ще ми е от полза в бъдещата ми кариера на h4cK0r!
Другото последствие е че днес, използвайки цялото ми това познание за индивидуализмът, изкуството и историята, личността ми и егото ми е способно да избере съдбата ми и обективно да прецени дали мечтите ми има смисъл да бъдат следвани в истинския свят. Отговорът е да, аз искам да се занимавам с наука и технология, защото това е моето изкуство, програмирането е поезията на душата ми, аз живея за това, обсебен съм от кодът, понякога имам чувството че нямам избор, и че всъщност хакерството ме е избрало мен, а не аз него, защото желанията ми и влеченията ми са толкова неконтролируеми че имам трудности в светът на бюрократичното ни образование.
Сега съм 12-ти клас, избрал съм един път, но ми се налага все още да живея с решението на едно 14 годишно хлапе да се запише в хуманитарна гимназия, защото не го приемат в математическа гимназия. Макар за времето си то да беше безспорно най добрия избор, вече този избор започва да ми пречи повече от колкото бих искал.
Описанието на проблемът е следното, понеже през последните години нямах особено напрежение от страна на даскалите да изкарвам добри оценки( както имах по история) изкарвах лоши оценки по физика и математика. Сега се оказва че именно тези оценки ми трябват! Въпреки че нямам кой друг освен себе си да обвинявам, все пак ми е кофти че се бъхтих по история, въпреки че това знание няма да ми трябва за друго освен за обща култура за пред нърдовете, а по математика изкарвах кофти оценки.
Тази година живея с изборът си да уча програмиране, за целта трябва първо да изкарам матура по математика и изпит по математика, имам 2 часа математика на седмица. Точно така, едва ли не съм оставен сам да се оправям. И съм убеден че ще се справя, имам учебниците от предходните години и решавам задачи, уча и се мъча да си изградя уменията необходими за успехът ми, въпреки че аз не съм калкулатор а артист. Изпитът и матурата се опитват да разберат колко добър калкулатор съм, математиката ми е интересна, но това не е изкуството ми, а то ме зове.
Първия срок почти не учих по математика, освен материала който взехме тази година. Нямах време. Денят ми е разделен на 3, сутрин, когато ми се спи и си губя времето в нета, следобед, в даскало, когато си губя времето в часовете, които вече никой не ме притиска да уча, и на мен не ми пука за тях(и си получавам съответните оценки, но това си е просто бюрокрация), и вечер, когато се отдавам на програмиране. Без значение дали пиша код, чета код или чета книги/блогове/туториъли, гледам презентации или лекции или чета комикси за програмиране, това правя цяла вечер до 3-4 вечерта. Прекарах цялата ваканция в четене и писане на код(с малка пауза, както обясних в стария блог), но дойде даскалото отново и се хванах да уча математиката. Оптимист съм, материалът не е особено много и не е особено сложен. Сравнено със някой от нещата с които се занимавам(функционално програмиране), не е нищо повече от механично извършване на аритметични действия. Това е математиката в даскало, дори и най сложните проблеми са просто механични действия, след като решиш достатъчен брой подобни задачи разбира се. Идеята е просто да тренираш умът си да решава тези задачи на ръка(непосилна задача, за човек свикнал да учи компютърът да му върши работата). В крайна сметка целта е просто да се науча как да извършвам тези действия, не са сложни, не се изисква особена креативност(освен ако не си средно статистически човек, но аз не попадам в тази категория, аз съм шибан гении), изисква се просто да си стегнеш гъзъ и да решаваш задачи докато не ти се налага да мислиш, просто ръката ти сама започва да решава, ти само наблюдаваш за грешки. Това е.
И ето го истинския проблем. Това изисква дисциплина! Иска се гъзец. Обещах си понеделник че ще свърша с втория раздел на учебника за 10-ти клас до края на седмицата, за да мога да свърша целия учебник до края на месеца(и да почна 11-ти клас). Понеделник и вторник вечер решавах доста. Сряда решавах малко и отново отворих блоговете и зачетох за haskell и clojure и python и ruby и в крайна сметка не направих нищо. А днес дори не си извадих тетрадката от чантата, цяла вечер само си играя със python и уча ruby, това е, нямам дисциплина, не мога да уча програмиране, защото няма да мога да си взема шибаната матура, защото вместо да уча математика, уча програмиране! Бахти нещастното копеле съм!
Писна ми, този пост е откровение, това е моя вик в пустинята на интернетът, виновен съм аз, и не мога да се оплаквам за това че трябва да уча математика. Да, имам право да се оплаквам че даскалото ми преебава деня, защото 90% от нещата които учим са безполезни и половината от цялата работа е просто бюрокрация, и също така нещата които учим са ми БЕЗИНТЕРЕСНИ, и най вече НЯМАМ ШИБАНО ВРЕМЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАМ С ТЯХ, но нямам право да се оплаквам че трябва да уча математика и че трябва да се боря със любовта ми към програмирането, само за да мога да уча това което искам. Защо по дяволите пиша този шибан блог, трябва да решавам шибани уравнения! Мамка му!
Аз съм артист, не калкулатор! Посредствен артист, без особен талант, и със грозна мутра, но все пак артист! Светът изисква от мен да съм калкулатор. Преди бях доста добър в това, преди 8-ми клас, бях истински мега калкулатор, запомнях всичко и знаех колко е 7*8, сега трябва да се замисля, 56, след около 5 секунди мислене, и още 10 в които проверявах дали съм прав. Но разбира се, както се случва в живота, не получих това което исках, исках да вляза в математическа гимназия, да уча математика, химия и др такива готини науки. Но понеже имах кофти оценки по математика, не ме приеха, вместо това влязох в хуманитарна гимназия, защото имах доста добри оценки по история.
Това че влязох в хуманитарно даскало, вместо в математическо доведе до днешната ситуация на смесени чувства, относно това което се случи преди толкова години. Хуманитарното даскало ме научи на много неща. Бях доста добър по английски, понеже го уча от много малък, и 8-ми клас си бях като у дома, понеже имахме много(ама наистина много) часове по английски език, мисля че за една година минахме 4 учебника(4-5 часа на ден). Това не беше толкова зле. Ако се опитам да си спомня за хубавите неща за тези 5 години прекарани в това даскало, непременно ще спомена историята и литературата, подготовката ми по тези предмети беше наистина интензивна, учителите изискваха много и вършеха чудесна работа, въпреки че не можеше да ми пука по малко за литературата. А историята я харесвам, винаги съм я харесвал, но никога не се бях напъвал да я уча до 10-ти клас, 10 и 11-ти клас се скъсах от учене и изкарах 6 по един от най трудните предмети в нашето даскало, 10-ти и 11-ти клас беше по лесно от 4 да повдигнеш на 5 от колкото от 5 да изкараш 6, за това трябваше да знаеш материала почти без грешка, бях адски добър на това, знам историята на 20-ти век перфектно!
Ето я лошата страна на даскалото. Часовете по математика са прекалено малко. Часовете по физика са прекалено малко, часовете по химия бяха прекалено скучни и не научих нищо, а часовете по информатика бяха подигравка с идеята за "образование". Всички науки в които бях добър и имах особен интерес преди да вляза в това даскало(освен английския и историята) бяха недостатъчно интензивни, или недостатъчно интересни, или даскалите просто бяха некомпетентни, за това и загубих тотално интересът си по химия, уменията ми на калкулатор замряха и прекарвах всяка седмица по 2 часа в даскало, учейки се как да пиша на word.
Тази ситуация доведе до 2 последствия. Първо, загубих фокусът си от науката и технологията, и се концентрирах върху изкуствата и хуманитарните науки, понеже е по добре да учиш неинтересните науки от компетентните даскали, от колкото да се мъчиш със некомпетентни даскали, или зле подготвената програма на другите предмети, които може да са интересни като науки, но са ужасни като предмети в даскало. Въпреки че не се опитвах и не ми пукаше, научих много неща за литературата и културата, за развитието на европейската цивилизация и за историята на философията и мисленето на този континент. Това че занемарих истинското си признание за сметка на хуманитарните науки, беше едновременно най доброто и най лошото нещо което ми се случи в даскалото за тези 5 години. Светът ми днес е много по широк и имам много по ясно понятие за себе си и околните. Това несъмнено помага в програмирането, защото това не е изкуство за компютъра, а е изкуство за хората, практикувано от хора, за хора, и този опит безспорно ще ми е от полза в бъдещата ми кариера на h4cK0r!
Другото последствие е че днес, използвайки цялото ми това познание за индивидуализмът, изкуството и историята, личността ми и егото ми е способно да избере съдбата ми и обективно да прецени дали мечтите ми има смисъл да бъдат следвани в истинския свят. Отговорът е да, аз искам да се занимавам с наука и технология, защото това е моето изкуство, програмирането е поезията на душата ми, аз живея за това, обсебен съм от кодът, понякога имам чувството че нямам избор, и че всъщност хакерството ме е избрало мен, а не аз него, защото желанията ми и влеченията ми са толкова неконтролируеми че имам трудности в светът на бюрократичното ни образование.
Сега съм 12-ти клас, избрал съм един път, но ми се налага все още да живея с решението на едно 14 годишно хлапе да се запише в хуманитарна гимназия, защото не го приемат в математическа гимназия. Макар за времето си то да беше безспорно най добрия избор, вече този избор започва да ми пречи повече от колкото бих искал.
Описанието на проблемът е следното, понеже през последните години нямах особено напрежение от страна на даскалите да изкарвам добри оценки( както имах по история) изкарвах лоши оценки по физика и математика. Сега се оказва че именно тези оценки ми трябват! Въпреки че нямам кой друг освен себе си да обвинявам, все пак ми е кофти че се бъхтих по история, въпреки че това знание няма да ми трябва за друго освен за обща култура за пред нърдовете, а по математика изкарвах кофти оценки.
Тази година живея с изборът си да уча програмиране, за целта трябва първо да изкарам матура по математика и изпит по математика, имам 2 часа математика на седмица. Точно така, едва ли не съм оставен сам да се оправям. И съм убеден че ще се справя, имам учебниците от предходните години и решавам задачи, уча и се мъча да си изградя уменията необходими за успехът ми, въпреки че аз не съм калкулатор а артист. Изпитът и матурата се опитват да разберат колко добър калкулатор съм, математиката ми е интересна, но това не е изкуството ми, а то ме зове.
Първия срок почти не учих по математика, освен материала който взехме тази година. Нямах време. Денят ми е разделен на 3, сутрин, когато ми се спи и си губя времето в нета, следобед, в даскало, когато си губя времето в часовете, които вече никой не ме притиска да уча, и на мен не ми пука за тях(и си получавам съответните оценки, но това си е просто бюрокрация), и вечер, когато се отдавам на програмиране. Без значение дали пиша код, чета код или чета книги/блогове/туториъли, гледам презентации или лекции или чета комикси за програмиране, това правя цяла вечер до 3-4 вечерта. Прекарах цялата ваканция в четене и писане на код(с малка пауза, както обясних в стария блог), но дойде даскалото отново и се хванах да уча математиката. Оптимист съм, материалът не е особено много и не е особено сложен. Сравнено със някой от нещата с които се занимавам(функционално програмиране), не е нищо повече от механично извършване на аритметични действия. Това е математиката в даскало, дори и най сложните проблеми са просто механични действия, след като решиш достатъчен брой подобни задачи разбира се. Идеята е просто да тренираш умът си да решава тези задачи на ръка(непосилна задача, за човек свикнал да учи компютърът да му върши работата). В крайна сметка целта е просто да се науча как да извършвам тези действия, не са сложни, не се изисква особена креативност(освен ако не си средно статистически човек, но аз не попадам в тази категория, аз съм шибан гении), изисква се просто да си стегнеш гъзъ и да решаваш задачи докато не ти се налага да мислиш, просто ръката ти сама започва да решава, ти само наблюдаваш за грешки. Това е.
И ето го истинския проблем. Това изисква дисциплина! Иска се гъзец. Обещах си понеделник че ще свърша с втория раздел на учебника за 10-ти клас до края на седмицата, за да мога да свърша целия учебник до края на месеца(и да почна 11-ти клас). Понеделник и вторник вечер решавах доста. Сряда решавах малко и отново отворих блоговете и зачетох за haskell и clojure и python и ruby и в крайна сметка не направих нищо. А днес дори не си извадих тетрадката от чантата, цяла вечер само си играя със python и уча ruby, това е, нямам дисциплина, не мога да уча програмиране, защото няма да мога да си взема шибаната матура, защото вместо да уча математика, уча програмиране! Бахти нещастното копеле съм!
Писна ми, този пост е откровение, това е моя вик в пустинята на интернетът, виновен съм аз, и не мога да се оплаквам за това че трябва да уча математика. Да, имам право да се оплаквам че даскалото ми преебава деня, защото 90% от нещата които учим са безполезни и половината от цялата работа е просто бюрокрация, и също така нещата които учим са ми БЕЗИНТЕРЕСНИ, и най вече НЯМАМ ШИБАНО ВРЕМЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАМ С ТЯХ, но нямам право да се оплаквам че трябва да уча математика и че трябва да се боря със любовта ми към програмирането, само за да мога да уча това което искам. Защо по дяволите пиша този шибан блог, трябва да решавам шибани уравнения! Мамка му!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
