неделя, 1 февруари 2009 г.

Какво следва от тук на татък...

Днес(01.02, т.е. вчера, това ще се постне след полунощ) навърших 19. От утре(13 минути от момента на писане) започва нова година от моя живот. Това ще е една от най трудните ми години. Вече се примирих с факта че съм тотално преебан за следващите няколко месеца и осъзнах че реалистично нямам време да се занимавам с програмиране и блогване и с други готини неща в същото време в което се занимавам с учене.
Дълго време се борих за да не ми се налага да променям радикално начинът си на живот.

Обичам да ставам сутрин, да си чета комикси и да си сърфирам за няколко часа в нета, след това да отида на даскало и вечерта като се прибера да почета блогосферата и да попиша малко код, и може би да отделя малко време за учене по математика(предметът който трябва да овладея до съвършенство в близките 2-3 месеца).

Осъзнавайки че нямам достатъчно време, разбрах че няма да я бъде мойта. Използвайки прекрасната(не толкова) програма google calendar, си направих режим за деня, който ми дава по 3 часа време за учене на ден, и почти всичко останало е време в което се занимавам с хобитата ми.

Това не е достатъчно. За съжаление обаче аз съм мързел. Дълго време мислих как да се справя с проблема, дори и писах софтуер за да ми помогне да се мотивирам да уча. Истината е че задачата ми е прекалено трудна за да се справя без да я възприема дълбоко в душата си.

Нали разбирате, в момента за мен ученето на математика е нещо тъпо, което системата ме кара да правя, и което ми пречи да се занимавам с хобитата си. Това пречи на процеса, защото не мога истински да се концентрирам върху задачата си. Друга причина за трудности е и факта че задачата е много голяма и много трудна. Обичам предизвикателствата, но само тези които мога да премина. Това мога да премина много трудно. Това води до една подсъзнателна паника.

Постигнах много през изминалата седмица. Спрях да се оплаквам от това какво имам да правя, вярно е че не е честно от моята гледна точка, но на никой не му пука. Аз съм тоя който трябва да седне и да учи. Всички други учат, това че съм бил мързелив през последните 4-5 години и не съм учил по нищо, и съм си начаткал кофти оценки си е мой проблем. Първата стъпка е направена.

Освен това осъзнах сложноста на проблема. Ако съм научил нещо за последните няколко седмици отностно сложни проблеми, това е че те не са страшни, а само изглеждат такива. Ако разделиш проблемът на части, те са прости и лесни. Истинската трудност идва от това че частите са прекалено много.

И ето го и третото нещо което осъзнах тази седмица: Ако се организирам правилно, и ако се мотивирам както трябва, мога да се справя. Ако страхът от провала излезе от душата ми, ако приема задачата си със смирение, може и да успея!

Това е началото. Да разбера проблема и методите за решаването му, както и да преодолея стратът от сложността му са първите стъпки. От тук на татък следва само труд. Надявам се да успея, със сигурност имам шансове, със сигурност ще е трудно, но вече няма страх от това. Сега остава само да разбера как ще живея без свободно време :D

Тъй като нямам свободно време, няма да проверявам за грешки и да редактирам този текст, той е натурален, той е такъв какъвто е излязал изпод пръстите ми. Този нов блог се ъпдейтва рядко, и за съжаление ще се ъпдейтва рядко още доста време, но някой ден ще имам време да му отделя заслуженото внимание...

Няма коментари:

Публикуване на коментар