понеделник, 26 януари 2009 г.

Как да превърнем уйндолс 7 в хакерска ОС

Това е полу-сатирично ревю на Windows 7, не е истинско ревю, просто се забавлявам, не се обиждайте ако сте от майкрософт дроните, това е просто майтап :D

На скоро се регнах за BETA програмата на Майкрософт за уйндолс 7. Изтеглих си iso-то, получих си ключа и си инсталирах напълно легално копие на уйндолс 7 beta. Това означава че след 30 пак ще си бачка ок. Няма да влизам в подробно ревю на системата, има достатъчно такива(повечето са скапани).

Никога не съм бил уйндолс фен. Аз съм фанатичен линукс потребител от повече от година и половина и съм много доволен от факта че чичо Бил и чичо Балмър не ме закачат(гадни копелета). И все пак имам един уйндолс ХП който ползвам за игри и други такива безполезни неща. След като прочетох предимно позитивните ревюта относно 7-цата, реших да я тествам до край и да видя дали мога да я превърна в хакерска ОС. Идеята е да и дам мощ, да я направя истински звяр и половина+ две трети! Ще я накарам да пуши през аерото си. Ето какво трябва за да направим уйндолс 7 по малко противна за хакерите.

Стъпка първа. Изключваме аеро. Сериозно, това говно ме дразни, не че под линукс нямам прозрачен таскбар, но 3д ефектите ми ги няма, просто защото ме дразнят, и бавят машината. Уйндолс класик е подходящия формат за десктопа, за това го настройваме така:

step1

Следващата стъпка е харексия фон. Всички знаем че уйндолс не е истинска хакерска операционна система. За сметка на това Debian е, за това ще му сложим Debian фон(същия както и на кубунтуто ми, иска ми се кубунту да беше Debian):

step2

Всичко това е доста готино, но какво е най важното умение за един хакер? Да може да програмира естествено, за това без да се бавим инсталираме два доста готини хакерски езици Python и Ruby:

step3

Тези езици може да намерите съответно в гугъл и ъъм в гугъл, приятно гугълване.

Разбира се трябва и да се научите да програмирате за тях, но нека продължим на татък. Истинския хакер има нужда от мощтни инструменти. Уйндолс 7 идва със един такъв мощен инструмент. Нарича се уйндолс пауър шел. Егати пауъра братче! Якото за него е че някой от командите бачкат и за линукс, кофтито е че е уйндолс програма :D Друг готин инструмент е уникс мега редакторът Vim. Той не идва с уйндолс 7 защото е прекалено мощен за вас лузъри, но все пак можете да си го изтеглите от vim.org или друг подобен сайт:


step4

И в крайна сметка, ако искате да имате хакерска машина ви трябва една програмка, тя се казва Kubuntu. Ето скрииншот:

screen

Както споменах, фонът е същия като 7-цата, но останалото е чиста мощ! Уйндолс има още много път да извърви, за да стане истинска хакерска ОС, но този полу-сатиричен блог пост, най вероятно ще бъде последван от по сериозен такъв, изследващ проблемите с хакерството под уйндолс, липсата на инструменти, и като цяло якостта на линукс. Стей туунд нуубс!

сряда, 21 януари 2009 г.

Черно-белите есета

За щастие в даскало пишем есета доста рядко. Когато пишем есета(обикновено в часовете по английски език) първата ми реакция като видя заглавието на темата е:

-пфффффффф!!!!!!!!!

Ето няколко теми които по които сме писали есета тази година:

For or against death penaulty(за или против смъртното наказание)

Some people enjoy eating meat, while others concider it murder(Някой хора се наслаждават на яденето на месо, докато други го считат за убийство)

Studyind abroad-for or against(учене в чужбина- за или против)

Какво е първото нещо което виждате за тези 3 заглавия? Това е проста буленова логика, ключова е думата "или". Първо, тези теми рядко са толкова ясно дефинирани, че да можем просто да си изберем едната от двете страни и да я защитаваме, в много от случаите страните са повече от двете страни на "или"-то, а понякога дори и няма страни. Второ, това не е начинът по който се пишат есета, да това е начинът по който се пишат есета в даскало, в часовете по английски, но кога за последно сте чели добро есе написано в час по английски? Дори и в час по литература, ученическите есета са скапани.

Причините са много, като изключим талантът и уменията на учениците, можем да дефинираме няколко проблема със ученическите есета:

-Те не се пишат за аудитория, а за учителя, т.е. Целта е не да се постигне добър текст, а да се постигне добра оценка.

-Темите, доста често са доста лоши, зле дефинирани, банални или скучни, понякога са и комбинация от изброените.

-Освен ако не са домашни, процесът на писане и разсъждение се извършва за 40-80 минути във гадна стая, със още 20+ човека, във непродуктивна и стерилна обстановка(това е по противоречива тема, ще говоря повече за нея по късно в друг пост).

В този блог аз пиша за малката си аудитория от няколко стотин човека на месец(макар да нямам все още крайна статистика за първия месец на този блог, вече е минал 100 посещения). Проблемът с есетата в даскало са че трябва да се подчинявам на тяхната дефиниция на есе. Есето е опит, текст, който пишеш, за да разбереш нещо, за да подредиш мислите си и да изследваш дадена тема, да пишеш докато разсъждаваш, и може би да намериш отговор на някакъв въпрос. Тяхната дефиниция на есе е текст, в който защитаваш някаква позиция. Може би нямам позиция, може би търся отговор на въпроса "Каква е моята позиция?", може би позицията ми е че въпросът е сбъркан, и че трябва да погледнем на проблема от съвсем различен ъгъл. Не е възможно да пиша подобни експериментални текстове в училищни есета.

Да погледнем например темата относно смъртното наказание. Ето проблемите с нея:

-Скучна е, вече имаме отговор на въпроса в наказателния кодекс няма никъде тестс, дефиниращ смъртно наказание. Според закона, морала и разпространените религии в България, смъртното наказание е неприемливо. Няма никакъв смисъл да се пишат есета на тази тема, освен ако не се опитваш да изкараш някаква оценка.

-Въпросът е зададен грешно. Смъртното наказание, за какво престъпление? Някога хората са били убивани, за това че 4 годишни деца са ги видели да летят в небето на обърнати крави(много вещици в Швеция са били екзекутирани по абсурдни показания на деца). Също така идеята на заглавието е че ще заемете някаква позиция и ще я защитавате. Може би не искам да защитавам нито една от двете позиции, може би не знам отговора и ще го търся в разсъжденията си на листа.

-Също така въпросът е бинарен, но проблемът не е. Проблемът няма две страни от които да избираш, много по комплексен е, но ако напиша есе където разглеждам историческите, морални и правови аспекти на проблема, на учителя ми ще му е трудно да го оцени.

Темата с месото! Това ми е любимото. Аз написах просто пародия на есе, в което описвах как се държат със свинете в свинефермите и как ги убиват, като преди да им прережат артериите ги зашеметяват с ток, закачат ги за краката и ги оставят да умрат от кръвозагуба. Ето как е темата:

Some people enjoy eating meat, while others concider it murder(Някой хора се наслаждават на яденето на месо, докато други го считат за убийство)

Това няма смисъл. Някой хора считат яденето на месо за убийство? Мамка му, днес убих 3 пържоли докато вечерях, добре че вече бяха мъртви и не усетиха как ги дъвча :D Ако игнорираме явното противоречие, имаме отново бинарен въпрос касаещ комплексна тема.

Последната тема за ученето в чужбина. Това отново е бинарен въпрос, отново е зле дефиниран, защото Зимбабве също се брои за чужбина, така че в този случай отговорът е НЕ! Обаче в България чужбина значи на запад, така че може би е ДА! Но Мароко също е на запад, а значи се има в предвид северна Америка и западна Европа! Хм, Да, и Япония и югоизточна Азия, както и Австралия. Това е цивилизования свят. Така ученето в цивилизования свят- да или не? Ъъ, дам, много обичам да пиша тъпи есета и да уча във разпадаща се държава с разпадащо се образование и да трябва да търпя глупостите на цялата система. Предпочитам Мароко, въпреки че едва ли е много по добре и там.

сряда, 14 януари 2009 г.

Умствени упражнения

За да влея малко разнообразие в днешния пре-емоционален ден, нека говоря с вас за умът. Аз съм много тъп. Не мога да свиря музика, тази която слушам едва я разбирам(прекалено много ноти), не мога да пиша особено добре(и правопис, и стил, въпреки че работя по въпроса), не струвам на шах, още по зле съм на 66, не струвам на старкрафт, или която и да е друга компютърна игра(освен minesweeper), не мога да решавам задачи по математика(въпреки че имам най добрите оценки от класа ми), и със сигурност мога да твърдя че не струвам като програмист(все още ;D).

Изводът? Аз съм мнооо тъп. За сметка на това съм по умен от средния човек, което трябва да ви каже нещо за средния човек, той не е способен на нищо повече от посредственост. Но мен не ме интересуват по тъпите от мен, след като са по тъпи от мен, най вероятно СА СУПЕР ТЪПИ, ШОТО АЗ СЪМ СУПЕР ТЪП.

Интересуват ме по умните от мен. Чудя се как са станали толкова добри и умели в това което правят? Безспорно имат талант в тази област, но аз също имам талант, и за това се занимавам с програмиране, а не с музика. Явно талантът не е достатъчен, иска се гъзец! Въпреки че съм много тъп, ето какво правя:

Решавам задачи по математика, за да задобрея, въпреки че не струвам.

Играя шах, въпреки че съм доста зле.

Рисувам, въпреки че всичко което правя е супер грозно.

Програмирам, въпреки че си нямам и понятие от програмиране(за жалост, има прекалено много програмисти, които са по тъпи от мен, което не означава че аз съм много умен, а че просто има много по тъпи от мен).

Упражнявам се, упражнението е различно от практиката. При практиката трупаш опит, но при упражнението усъвършенстваш често повтарящи се процедури. Двете неща те учат по различен начин. Задачите по математика в даскало са скучни и монотонни повторения на едни и същи преобразувания, но в крайна сметка, ако нямаш тази основа, няма да си особено добър в по креативните части на математиката. Не можеш да се научиш да рисуваш, без да знаеш как се рисуват линии, и как се рисуват сенки, за това обикновено е добра идея начинаещия художник да оцветява със светлосенки различни геометрични фигури(като конуси и цилиндри) за да се научи как да придава обем на простите фигури, за да може да го прави и със по сложните.

Когато повтаряш действията в различните креативни области, обикновено научаваш преките пътища. Това са начини да свършиш нещо без да хабиш сили. Това е пътят към майсторството, в която и да е област, и той не се изминава за година или две. Този път се постига с добър баланс на практика и упражнение. Чрез упражнението усъвършенстваш простите действия, а грешките които допускаш при практиката, те учат да избягваш определени ситуации, които в миналото са те карали да хабиш енергия и време.

Така с времето ставаш доста добър и може би някой ден ставаш майстор в своята област. А може би достигаш до експертно(по ниско от майсторство, повечето хора не минават това ниво никога) ниво в някоя област и се пренасяш в друга, коренно различна област, и осъзнаваш че голяма част от опитът ти е безполезен в случая. Но също така забелязваш че част от опитът ти е универсален за определен тип дейности, т.е. ако вече имаш опит в дадена област, вероятно имаш скрито предимство ако искаш да се занимаваш с друго. Усилията ти не са били на празни. Това не е универсална истина, но се случва доста често. Както може би сте чували, трактатите на Сун-Дзъ за войната са прилагани успешно в бизнеса, а познанията по програмиране на lisp, могат да ти помогнат ако програмираш на С(програмирането на lisp и C, са изкуства, които освен че са доста различни, обикновено изискват коренно различен начин на мислене относно проблемите, които решавате, също така обикновено проблемите са различни).

Ако сте тъпи като мен, ето ви на кратко посланието на есето: "Ако искате да сте нещо повече в живота от тъпунгер, като мен, тренирайте здраво това което обичате да правите, и може би някой ден ще ви бъде полезно!"

А, да и единствения политически коментар, който ще направя за станалото през изминалия ден е:

A.C.A.B.

събота, 10 януари 2009 г.

Историята ми, и защо се занимавам с програмиране само от 1 година

Обичам програмирането! Толкова много го обичам че се чудя защо се захванах сериозно с него чак на 17/18 вместо още от съвсем малък. Всъщност не се чудя, знам точно защо. Ще изброявам под ред:

Получих първия си компютър прекалено късно.
Първия ми компютър получих на 14, това е почти 5 години след като започнах да ходя на уроци, и почти 6-7 години след като започнах да се интересувам от компютри. Да благодаря на българските правителства от втората световна война на сам, за това че родът ми не е заможен :D

Лошо обучение.
Първия ми досег с компютър беше на 8-9, не се сещам точно. Въпреки липсата на средства по онова време и невъзможността да си купим домашно ПС, родителите ми ме пратиха на уроци. Въпреки че се занимавахме с paint и word, беше забавно, и рисувахме и правихме цветни документи със интересни шрифтове и рамки и други такива неща, не учихме програмиране от начало. Ходих на уроци доста дълго, и години на ред това беше досегът ми с компютър, това и компютърните зали разбира се, starcraft ftw!!!

След няколко години рисуване и правене на цветни документи и по късно малко photoshop, дойде ред на logo!!! Това беше началото! Лого беше перфектно, бях правилната възраст(въпреки че и сега си играя много с turtle модула на python), бях ентусиазиран, имах вече доста опит с компютъра, бях готов да се науча да програмирам. Учих лого няколко месеца на уроци и това беше.

Дойде лятото, и на следващата година когато отидох отново на уроци започнахме с pascal. Този език е супер за начинаещи, но само ако си пуснеш радиото и чуеш 80-тарска музика от него. Учих го, но така и не навлязох в големите подробности, научих какво е while цикъл и какво са променливи, написах прост калкулатор, нито лого, нито паскал не ги смятам за първите ми езици, не научих достатъчно от тях за да го направя, не знаех да програмирам, не знаех нищо!

И дойде C++!!!
Ужасен и грозен език! Същото се отнася и за С, но С има една особена красота, която има по общо с мазохизма, от колкото с естетиката. Но тук говоря за С++. Проблемът с С++ не е че има скапан синтаксис, или че е прекалено сложен(в естетическия смисъл на сложен, т.е. грозен), или че се компилира прекалено бавно, проблемът е че има прекалено много скапани С++ програмисти!!! Освен
това е скапан първи език и причината поради която го преподават в даскало е непонятна за мен.

Разгледайте следния израз:
C+++
българската образователна система+
български ученици+
български учители+
фактът че повечето програмисти изобщо си нямат и понятие от програмиране=
=български часове по информатика!

Вече споменах проблема с С++, проблемът с българската образователна система е че тя създава учебни планове и одобрява учебници без да си има понятие от материята, това не е математика!

Проблемът с учениците е че са на грешното място в грешното време, ако някой от тях си мисли че ще научи нещо в тея часове, да се огледа около себе си, всичките му съученици джъгат CS, което в случая не е съкращение от computer science :D

Проблемът с даскалите е че ако работят като преподаватели, или са супер вдъхновени и идеалисти, или са достатъчно некомпетентни, че не са си намерили истинска работа като програмисти(като се има в предвид какви идиоти има бачкат на някой места, се чудя как са успели да не си намерят работа). Но дори и да са добри, идиотските учебни планове им пречат да вършат истинска работа, за да имате истинско образование в тази област ви трябват повече от компютърни кабинети!

Следващия израз е ясен, действително повечето програмисти(в това число и аз, разбира се) са в долните 90% от програмисти, известни като "идиотите", или "некомпетентните", или комбинация от двете :D Не можем да очакваме че учениците ще успеят да получат дори и елементарни знания за област, в която дори повечето експерти са невежи.

В един форум преди време казах че C++ ме е отказал от програмирането, това не е вярно, българското даскало ме отказа от програмирането. Въпреки това С++ е ужасен език за обучение, освен ако учениците нямат опит с други езици преди това, С++ може да бъде объркващ. Най големия проблем е че ми се наложи да се самопринудя да не си задавам определени въпроси за синтаксиса, за да мога да науча езика, просто приемах нещата каквито са, и после чрез магия, компютърът правеше разни неща. В това няма нищо лошо, но магията никога не изчезна, С++ все още си е черна магия, С също, но работя по въпроса с учене на С, въпреки че не напредвам особено бързо.

И разбира се, понеже не ме кефеше програмирането, не програмирах в къщи а само в даскало, и поради тази причина обучението ми беше много бавно. Не смятам и С++ за първия ми език, не се научих да програмирам с него, той е удобен инструмент за някой проблеми, но определено не бих го използвал за обучение.

Занимавах с с HTML през цялото това време. HTML е по подходящ за обучение от C++, въпреки това не бях особено добър, не знаех CSS и не знаех нищо относно естетиката и други подобни трикчета. Въпреки че сега не правя особено красиви страници, не са толкова зле. Ярко червен фон със сини надписи! Да живеят таблиците! Беше забавно, но не беше програмиране, за сметка на това научих колко важен е редактора и как се работи с ftp за да си качвам страничните в data.bg. Също така ми беше интересно да си изтегля готови темплети и да си ги бъзикам, да ги променям и да си играя с тях. Това беше и с HTML, след време осъзнах че не струвам, и спрях да се интересувам и да се занимавам. Дойде времето на апатия.

След кратката апатия дойде Lock On! Супер яка игра! Авио симулатор! Летях с часове на МиГ-29 и Су-27, четох много, четох всичко. Всичко от технически книги за авиацията, списания, бойна тактика, история, дори и поезия за авиацията, бях маниак! Най якото за тази игра беше че беше лесно да се правят модове. Научих се как да правя скинове за самолетите със фотошоп, научих се как да модифицирам конфигурационните файлове и да правя готини неща с играта, тези конфигурационни файлове всъщност бяха lua скриптове, но не знаех нищо за lua, просто си играех играта. Купих си джойстици, правих си джаджи за играта, гледах клипове на други играчи и си правих свои. Това беше истински откривателски дух! 2 години се занимавах с тази игра, по цял ден, само тази игра и още 2 имах на компа си, нищо друго. Само игри и фотошоп за да правя скинове, уйнамп и файърфокс.

Уйндолса се ебаваше заради многото вируси и други случайни говна които му инсталирах, имам навика да правя това :D Общо взето повечето от вас знаят как е с уйндолс, преинстал-универсално лекарство за компютри!. Писна ми, инсталирах си линукс, нетът не бачка! Мамка му! Инсталвам друго дистро, същия резултат, няма нет! при ХП само си пъхам шибания кабел и бачка! Опитвам се да
инсталма МакОСХ, шибаното ми дъно не бачка с мак, ок пак на линукс. Убунту! АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА
Нета бачка!!!! Нетът бачка! Нетът бачка! Най накрая мога да правя квото си искам с компа си! Следващите 2 седмици ползвах предимно убунту и се учих. Писна ми и си инсталирах кубунту! От тогава това е моята операционна система,ползвам я всеки ден, вече година и 6 месеца почти! След време започнах да се уча да програмирам на python, занимавах се с код и други такива неща, но не учих програмиране до зимната ваканция, просто четох есета и такива неща. Купих си книга за python от книжарница и започнах да я чета, за 2 седмици я преполових! Това беше мания! Така до ден днешен, вече 1 година съм официално програмист, хакер, едва ли, но съм писал хакове, не са най впечатляващи, но са вършили работа.

Това е историята ми, 17 години се лутах докато достигна до правилната среда и правилния език за да започна да уча програмиране, това е тъпо! Каква неефективност! Когато си спомням булшит детектора ми откача! Това беше и част от причината да се опитам да напиша добър български туториъл за python, искам хлапетата да се научат да програмират. Познавате ги, те са момчетата които викате да ви оправят компа, те ви правят HTML странички, те ви правят домашното по информатика и с тях цъкате CS по нощите, искам тея хлапета да не трябва да откриват сами всичко, искам да учат и да знаят!

Мисля да започна втори туториъл за python, версия 3.1415926535897931, този път идеята е различна. Ще е нещо като смесица между unix/python туториъл, ще се предполага че си имам работа с умни хлапета, може би дори по умни от мен, ще предполагам че се кефят на компютри, ще предполагам че ползват уйндолс и че се правят на разбирачи пред задръстените си приятели със знанията си по компютри. Ще предполагам също така че имат някакви познания по HTML поне, а в най добрия случай php/javascript и че са учили pascal/C++ в даскало(или поне са присъствали в часове докато учителите им са се опитвали да им преподават). Въпреки очевидната ми липса на време, мисля че го дължа на хората които са ми помагали(и продължават, защото аз съм все още в самото начало) докато уча, да помагам на други, за това блогвам, за това пиша в форума за информатика, за това присъствам в irc и за това се занимавам с програмиране, това е изкуството ми, животът ми, вдъхновението ми.

четвъртък, 8 януари 2009 г.

Дисциплината никога не ми е била силната страна

Внимание, шибано дълъг пост:

Аз съм артист, не калкулатор! Посредствен артист, без особен талант, и със грозна мутра, но все пак артист! Светът изисква от мен да съм калкулатор. Преди бях доста добър в това, преди 8-ми клас, бях истински мега калкулатор, запомнях всичко и знаех колко е 7*8, сега трябва да се замисля, 56, след около 5 секунди мислене, и още 10 в които проверявах дали съм прав. Но разбира се, както се случва в живота, не получих това което исках, исках да вляза в математическа гимназия, да уча математика, химия и др такива готини науки. Но понеже имах кофти оценки по математика, не ме приеха, вместо това влязох в хуманитарна гимназия, защото имах доста добри оценки по история.

Това че влязох в хуманитарно даскало, вместо в математическо доведе до днешната ситуация на смесени чувства, относно това което се случи преди толкова години. Хуманитарното даскало ме научи на много неща. Бях доста добър по английски, понеже го уча от много малък, и 8-ми клас си бях като у дома, понеже имахме много(ама наистина много) часове по английски език, мисля че за една година минахме 4 учебника(4-5 часа на ден). Това не беше толкова зле. Ако се опитам да си спомня за хубавите неща за тези 5 години прекарани в това даскало, непременно ще спомена историята и литературата, подготовката ми по тези предмети беше наистина интензивна, учителите изискваха много и вършеха чудесна работа, въпреки че не можеше да ми пука по малко за литературата. А историята я харесвам, винаги съм я харесвал, но никога не се бях напъвал да я уча до 10-ти клас, 10 и 11-ти клас се скъсах от учене и изкарах 6 по един от най трудните предмети в нашето даскало, 10-ти и 11-ти клас беше по лесно от 4 да повдигнеш на 5 от колкото от 5 да изкараш 6, за това трябваше да знаеш материала почти без грешка, бях адски добър на това, знам историята на 20-ти век перфектно!

Ето я лошата страна на даскалото. Часовете по математика са прекалено малко. Часовете по физика са прекалено малко, часовете по химия бяха прекалено скучни и не научих нищо, а часовете по информатика бяха подигравка с идеята за "образование". Всички науки в които бях добър и имах особен интерес преди да вляза в това даскало(освен английския и историята) бяха недостатъчно интензивни, или недостатъчно интересни, или даскалите просто бяха некомпетентни, за това и загубих тотално интересът си по химия, уменията ми на калкулатор замряха и прекарвах всяка седмица по 2 часа в даскало, учейки се как да пиша на word.

Тази ситуация доведе до 2 последствия. Първо, загубих фокусът си от науката и технологията, и се концентрирах върху изкуствата и хуманитарните науки, понеже е по добре да учиш неинтересните науки от компетентните даскали, от колкото да се мъчиш със некомпетентни даскали, или зле подготвената програма на другите предмети, които може да са интересни като науки, но са ужасни като предмети в даскало. Въпреки че не се опитвах и не ми пукаше, научих много неща за литературата и културата, за развитието на европейската цивилизация и за историята на философията и мисленето на този континент. Това че занемарих истинското си признание за сметка на хуманитарните науки, беше едновременно най доброто и най лошото нещо което ми се случи в даскалото за тези 5 години. Светът ми днес е много по широк и имам много по ясно понятие за себе си и околните. Това несъмнено помага в програмирането, защото това не е изкуство за компютъра, а е изкуство за хората, практикувано от хора, за хора, и този опит безспорно ще ми е от полза в бъдещата ми кариера на h4cK0r!

Другото последствие е че днес, използвайки цялото ми това познание за индивидуализмът, изкуството и историята, личността ми и егото ми е способно да избере съдбата ми и обективно да прецени дали мечтите ми има смисъл да бъдат следвани в истинския свят. Отговорът е да, аз искам да се занимавам с наука и технология, защото това е моето изкуство, програмирането е поезията на душата ми, аз живея за това, обсебен съм от кодът, понякога имам чувството че нямам избор, и че всъщност хакерството ме е избрало мен, а не аз него, защото желанията ми и влеченията ми са толкова неконтролируеми че имам трудности в светът на бюрократичното ни образование.

Сега съм 12-ти клас, избрал съм един път, но ми се налага все още да живея с решението на едно 14 годишно хлапе да се запише в хуманитарна гимназия, защото не го приемат в математическа гимназия. Макар за времето си то да беше безспорно най добрия избор, вече този избор започва да ми пречи повече от колкото бих искал.

Описанието на проблемът е следното, понеже през последните години нямах особено напрежение от страна на даскалите да изкарвам добри оценки( както имах по история) изкарвах лоши оценки по физика и математика. Сега се оказва че именно тези оценки ми трябват! Въпреки че нямам кой друг освен себе си да обвинявам, все пак ми е кофти че се бъхтих по история, въпреки че това знание няма да ми трябва за друго освен за обща култура за пред нърдовете, а по математика изкарвах кофти оценки.

Тази година живея с изборът си да уча програмиране, за целта трябва първо да изкарам матура по математика и изпит по математика, имам 2 часа математика на седмица. Точно така, едва ли не съм оставен сам да се оправям. И съм убеден че ще се справя, имам учебниците от предходните години и решавам задачи, уча и се мъча да си изградя уменията необходими за успехът ми, въпреки че аз не съм калкулатор а артист. Изпитът и матурата се опитват да разберат колко добър калкулатор съм, математиката ми е интересна, но това не е изкуството ми, а то ме зове.

Първия срок почти не учих по математика, освен материала който взехме тази година. Нямах време. Денят ми е разделен на 3, сутрин, когато ми се спи и си губя времето в нета, следобед, в даскало, когато си губя времето в часовете, които вече никой не ме притиска да уча, и на мен не ми пука за тях(и си получавам съответните оценки, но това си е просто бюрокрация), и вечер, когато се отдавам на програмиране. Без значение дали пиша код, чета код или чета книги/блогове/туториъли, гледам презентации или лекции или чета комикси за програмиране, това правя цяла вечер до 3-4 вечерта. Прекарах цялата ваканция в четене и писане на код(с малка пауза, както обясних в стария блог), но дойде даскалото отново и се хванах да уча математиката. Оптимист съм, материалът не е особено много и не е особено сложен. Сравнено със някой от нещата с които се занимавам(функционално програмиране), не е нищо повече от механично извършване на аритметични действия. Това е математиката в даскало, дори и най сложните проблеми са просто механични действия, след като решиш достатъчен брой подобни задачи разбира се. Идеята е просто да тренираш умът си да решава тези задачи на ръка(непосилна задача, за човек свикнал да учи компютърът да му върши работата). В крайна сметка целта е просто да се науча как да извършвам тези действия, не са сложни, не се изисква особена креативност(освен ако не си средно статистически човек, но аз не попадам в тази категория, аз съм шибан гении), изисква се просто да си стегнеш гъзъ и да решаваш задачи докато не ти се налага да мислиш, просто ръката ти сама започва да решава, ти само наблюдаваш за грешки. Това е.

И ето го истинския проблем. Това изисква дисциплина! Иска се гъзец. Обещах си понеделник че ще свърша с втория раздел на учебника за 10-ти клас до края на седмицата, за да мога да свърша целия учебник до края на месеца(и да почна 11-ти клас). Понеделник и вторник вечер решавах доста. Сряда решавах малко и отново отворих блоговете и зачетох за haskell и clojure и python и ruby и в крайна сметка не направих нищо. А днес дори не си извадих тетрадката от чантата, цяла вечер само си играя със python и уча ruby, това е, нямам дисциплина, не мога да уча програмиране, защото няма да мога да си взема шибаната матура, защото вместо да уча математика, уча програмиране! Бахти нещастното копеле съм!

Писна ми, този пост е откровение, това е моя вик в пустинята на интернетът, виновен съм аз, и не мога да се оплаквам за това че трябва да уча математика. Да, имам право да се оплаквам че даскалото ми преебава деня, защото 90% от нещата които учим са безполезни и половината от цялата работа е просто бюрокрация, и също така нещата които учим са ми БЕЗИНТЕРЕСНИ, и най вече НЯМАМ ШИБАНО ВРЕМЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАМ С ТЯХ, но нямам право да се оплаквам че трябва да уча математика и че трябва да се боря със любовта ми към програмирането, само за да мога да уча това което искам. Защо по дяволите пиша този шибан блог, трябва да решавам шибани уравнения! Мамка му!

сряда, 7 януари 2009 г.

Изобщо Не задавани Въпроси

ИНзВ:Изобщо Hе задавани Въпроси
CUQ:Completely Unasked Questions

Това са група от въпроси които никой не ме е питал, но ако бях рок звезда, щях да платя за да ме питат:

1. Защо този блог се казва "Триколка"?
Защото това беше първото име, което имаше рядкото качество да бъде супер тъпо и да е свободно за регистрация.

2. Какви са основните теми на този нов блог?
Има много блогове тип "Всичко което ми дойде на ум", които са писани от прекалено скучни хора, идеята на този блог е да е от този тип, но под "Всичко което ми дойде наум" се разбира наистина всичко странно, изненадващо, или просто интересно, което може да излезе от главата ми, това включва и спам, който ще се опитам да се въздържа от публикуване, но ако искате да знаете каква ще е типичната статия в този блог, нещо от рода на "." би трябвало да ви даде представа.

3. Как ще отговориш на обвиненията(такива няма) че блога ти е само позьорски опит да изглеждаш странен.
Основната идея не е да изглеждам странен, а да изследвам странности, има разлика, въпреки че само странни хора изследват странности, хубаво е да се самоизследвате понякога.

4. Леко заобиколи този въпрос предния път, за това ще го задам по точно: Какви ще са точно с думи, разделени на нов ред, темите в новия блог?

програмиране
наука
изкуство

Достатъчно?

5. Аз задавам въпросите!

Тогава защо последното ти изречение е императивно?

Манифест на въображението

Това е първия пост от новия ми блог. Стария е тук. Добре дошли.

Този блог, както и предишния ми, са експерименти, пътешествия в неизвестното, както и чиста загуба на време, но на кого му пука. Предишния блог имаше 2 цели: да ме научи да блогвам; и да документирам процеса ми на учене(изобщо ученето като умствен процес, не само относно блогването). Целта на този блог е да изследвам друг неизвестен свят. Този блог не е толкова специализиран колкото предишния. Въпреки че предишния беше за програмиране, имах и доста статии които не са техничарски. Този блог ще е по общ, т.е. достъпен за по голяма аудитория, но все още е мега нърдкор. Все още ще има статии за програмиране, но вече това не е основната ми цел, идеята е просто да изследвам съзнанието си и самия себе си, както и многото интереси които имам. Очаквайте материали от широк кръг на научни области, които смятам за готини, както и куп яки неща свързани с различните изкуства които харесвам(комикси, музика, други откачени неща).

Някой хора(въпреки че предишния ми блог не беше особено популярен и едва ли истински хора са го посещавали) ще кажат че този блог е по широко скроен от предишния, защото искам повече трафик, а номера с програмирането не помага, хм, не знам, обаче съм сигурен че този блог няма да е лесен за асимилация от хората които не са поне малко увредени умствено по някакъв начин, най малкото за да могат да понесат гадния ми правопис.