сряда, 21 януари 2009 г.

Черно-белите есета

За щастие в даскало пишем есета доста рядко. Когато пишем есета(обикновено в часовете по английски език) първата ми реакция като видя заглавието на темата е:

-пфффффффф!!!!!!!!!

Ето няколко теми които по които сме писали есета тази година:

For or against death penaulty(за или против смъртното наказание)

Some people enjoy eating meat, while others concider it murder(Някой хора се наслаждават на яденето на месо, докато други го считат за убийство)

Studyind abroad-for or against(учене в чужбина- за или против)

Какво е първото нещо което виждате за тези 3 заглавия? Това е проста буленова логика, ключова е думата "или". Първо, тези теми рядко са толкова ясно дефинирани, че да можем просто да си изберем едната от двете страни и да я защитаваме, в много от случаите страните са повече от двете страни на "или"-то, а понякога дори и няма страни. Второ, това не е начинът по който се пишат есета, да това е начинът по който се пишат есета в даскало, в часовете по английски, но кога за последно сте чели добро есе написано в час по английски? Дори и в час по литература, ученическите есета са скапани.

Причините са много, като изключим талантът и уменията на учениците, можем да дефинираме няколко проблема със ученическите есета:

-Те не се пишат за аудитория, а за учителя, т.е. Целта е не да се постигне добър текст, а да се постигне добра оценка.

-Темите, доста често са доста лоши, зле дефинирани, банални или скучни, понякога са и комбинация от изброените.

-Освен ако не са домашни, процесът на писане и разсъждение се извършва за 40-80 минути във гадна стая, със още 20+ човека, във непродуктивна и стерилна обстановка(това е по противоречива тема, ще говоря повече за нея по късно в друг пост).

В този блог аз пиша за малката си аудитория от няколко стотин човека на месец(макар да нямам все още крайна статистика за първия месец на този блог, вече е минал 100 посещения). Проблемът с есетата в даскало са че трябва да се подчинявам на тяхната дефиниция на есе. Есето е опит, текст, който пишеш, за да разбереш нещо, за да подредиш мислите си и да изследваш дадена тема, да пишеш докато разсъждаваш, и може би да намериш отговор на някакъв въпрос. Тяхната дефиниция на есе е текст, в който защитаваш някаква позиция. Може би нямам позиция, може би търся отговор на въпроса "Каква е моята позиция?", може би позицията ми е че въпросът е сбъркан, и че трябва да погледнем на проблема от съвсем различен ъгъл. Не е възможно да пиша подобни експериментални текстове в училищни есета.

Да погледнем например темата относно смъртното наказание. Ето проблемите с нея:

-Скучна е, вече имаме отговор на въпроса в наказателния кодекс няма никъде тестс, дефиниращ смъртно наказание. Според закона, морала и разпространените религии в България, смъртното наказание е неприемливо. Няма никакъв смисъл да се пишат есета на тази тема, освен ако не се опитваш да изкараш някаква оценка.

-Въпросът е зададен грешно. Смъртното наказание, за какво престъпление? Някога хората са били убивани, за това че 4 годишни деца са ги видели да летят в небето на обърнати крави(много вещици в Швеция са били екзекутирани по абсурдни показания на деца). Също така идеята на заглавието е че ще заемете някаква позиция и ще я защитавате. Може би не искам да защитавам нито една от двете позиции, може би не знам отговора и ще го търся в разсъжденията си на листа.

-Също така въпросът е бинарен, но проблемът не е. Проблемът няма две страни от които да избираш, много по комплексен е, но ако напиша есе където разглеждам историческите, морални и правови аспекти на проблема, на учителя ми ще му е трудно да го оцени.

Темата с месото! Това ми е любимото. Аз написах просто пародия на есе, в което описвах как се държат със свинете в свинефермите и как ги убиват, като преди да им прережат артериите ги зашеметяват с ток, закачат ги за краката и ги оставят да умрат от кръвозагуба. Ето как е темата:

Some people enjoy eating meat, while others concider it murder(Някой хора се наслаждават на яденето на месо, докато други го считат за убийство)

Това няма смисъл. Някой хора считат яденето на месо за убийство? Мамка му, днес убих 3 пържоли докато вечерях, добре че вече бяха мъртви и не усетиха как ги дъвча :D Ако игнорираме явното противоречие, имаме отново бинарен въпрос касаещ комплексна тема.

Последната тема за ученето в чужбина. Това отново е бинарен въпрос, отново е зле дефиниран, защото Зимбабве също се брои за чужбина, така че в този случай отговорът е НЕ! Обаче в България чужбина значи на запад, така че може би е ДА! Но Мароко също е на запад, а значи се има в предвид северна Америка и западна Европа! Хм, Да, и Япония и югоизточна Азия, както и Австралия. Това е цивилизования свят. Така ученето в цивилизования свят- да или не? Ъъ, дам, много обичам да пиша тъпи есета и да уча във разпадаща се държава с разпадащо се образование и да трябва да търпя глупостите на цялата система. Предпочитам Мароко, въпреки че едва ли е много по добре и там.

Няма коментари:

Публикуване на коментар