събота, 7 ноември 2009 г.

Книги

На скоро си направих facebook акаунт, и ако питате мен, все още предпочитам twitter, но това е друг въпрос :D Забелязах две неща за секцията ми за любими книги. Първо, почти отсъства фикция, и второ, като изключим SICP, всички други книги съм ги прочел от корица до корица, което е необичайно за мен.

Хм. извода е че явно книги които не са ми любими, не ги завършвам, и разбира се SICP е изключението от това правило, по обясними причини, най вече поради факта че съм гледал лекциите поне 2-3 пъти. Да видим какво съм писал в тая секция:

Zen And The Art Of Motorcycle Maintenance(Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет), от Робърт Пърсиг. Това беше четивото ми за лятото, и честно казано това е най любимата ми книга. Дори си препрочетох 26-та глава, и смятам да я препрочета още няколко пъти. Книгата няма много общо с програмирането. Въпреки че в началото се казва и че няма много общо с мотоциклетите, или със дзен будизма. Книгата просто използва поддръжката на мотоциклет като пример за нещо което може да бъде извършено добре, или зле, т.е. с или без качество, което е и централната идея на книгата, изследване на това какво е качеството. Споменатата 26-та глава се занимава с идеята за gumption, дума която може да бъде преведена като находчивост или ентусиазъм за дадена работа. Според главата, имаме резервоар от гъмпшън с който вършим качествена работа, и има определени гъмпшън капани, които ни изсмукват гъмпшъна и ни пречат да вършим работата си добре. Книгата изгражда цяла нова метафизика, но мисля че това което получих от нея беше именно по добро разбиране на връзката между техническия и художествения свят(наричани в книгата класически и романтичен поглед към света), както и идеи за това как и защо да търся качеството в работата си. Определено си заслужаваше 15-те кинта които дадох, и времето което отделих за тази книга.

Следващата в списъка ми е "Изкуството на войната" От Сун Дзъ. Аз съм особено обсесивен човек. От време на време ме хваща някаква идея и искам да науча колкото се може повече за тази област, и тогава в един момент, ентусиазмът ми изчезва и се захващам с нещо друго. Преди няколко години, това беше военна история и разбира се военна авиация. Бях обсебен от авиацията, физиката, механиката и технологията, и съвсем естествено този интерес прерасна в цялостен интерес в историята на войната и военните технологии и разбира се стратегии и тактики. Любимите ми компютърни игри бяха lock on и starcraft, т.е. военен авио-симулатор и военна стратегия. Съвсем естествено беше за мен да потърся нещо по задълбочено върху теорията на войната. В тази книга е докосната повърхността на толкова много и разнообразни теми свързани с войната, икономика, политика, психология, физика, дори математика и абстрактна логика и разбира се философия. Изучаването в дълбочина на тези теми със сигурност е доста важно както в истинската война, така и в хобито ми: стратегически игри. Макар и да нямам много време да играя, редовно гледам старкрафт мачове и съм удивен от количеството познание от тази книга която може да бъде приложена върху компютърна игра, създадена векове след писането и.

Следва Структура и интерпретация на компютърни програми(SICP) От Хал Абълсън и Джерълд Съсмън(или сусман, както ви е по удобно) Вече споменах че не съм чел книгата. Чел съм отделни части от нея. Гледал съм всички лекции поне по 2 пъти. Чел съм доста от кода, написан освен на scheme, така и на други езици. Научил съм толкова много от тези лекции. Дори няма да говоря за книгата, защото едва ли някога ще успея да я прочета.

В началото бе командния ред(In the beginning was the command line) от Нийл Стивънсън. Есето е написано през 1999, и според автора, днешно време то е остаряло, заради появата на Mac OS X, но все пак все още е интересно четиво, а и когато го четох ме остави с интересни мисли в главата. Мисля че на няколко пъти съм се опитвал да напиша есе вдъхновено от някой от идеите обсъждани в него. Още от самото начало на интереса ми към линукс се интересувах и от причините поради които толкова малко хора го използваха. Това есе ми даде само частичен отговор, но все още не разбирах, за това и исках да напиша свое есе по темата, защото имаше нещо което още не разбирах. В крайна сметка мисля че днешно време знам отговора благодарение на първата книга в този списък, където изрично се търси отговор на този въпрос. Както и да е, намерих версия на есето с допълнителни бележки, които май са нещо като свеж поглед върху проблемите с които се занимава то, т.е. взима под внимание променения технологичен свят, въпреки че бележките са писани само 5 години след излизането на му :D Смятам да го прочета скоро.

Hackers and painters(Хакери и художници) От Поул Греам. Удивителна колекция от есета. Прочетох всички есета от paulgaham.com и по късно разбрах че всъщност доста от тях са били публикувани в книга, така че прочетох тази инцидентно :D Мога да говоря с часове за това колко съм научил от тези есета. На практика всичко което знам за писането на есета знам от стила с който е написана тази книга. Първите ми насоки в света на програмирането и разбирането на това което се опитвам да правя дойдоха именно от есетата на PG. Също така, аз очевидно съм от новото поколение Lisp програмисти вдъхновени от PG, които учат лисп само защото PG казва че е готин език. И за това се захванах със Scheme, а сега и с Clojure. Повечето есета съм чел повече от веднъж, а някой дори и съм превел на български(разбира се с много грешки :D).

The art of Unix programming (Изкуството на Unix програмирането) От Ерик Реймънд. Когато започнах да се занимавам с линукс, именно писанията на ESR ме насочиха към програмирането, а този труд в частност ми обясни историята и философията на Unix. Нищо повече. Това е просто задължително познание, без значение дали го научавате от точно тази книга, или просто знаете много за Unix от опит. Също така, това е една от малкото книги които имат думите "The art", както и думата "programming" В тях, без това да е маркетингов булшит.

Имам много книги които съм изпиратствал през годините. Повечето от тях няма дори да започна да чета. Няма да навляза подробно в повечето които зачета, а тези на които им посветя повече време, едва ли ще ги завърша напълно, а от тези които завърша е още по малко вероятно да ги прочета отново, или дори само да препрочета по интересните части. Горе са някой примери за книги които наистина са ми харесали.

Повечето от книгите които захващам са технически книги от типа на "Научете Х". Въпреки че са лесни за четене, никога не съм завършвал "For dummies" книга, и само някой от книгите на O'Reilly съм успявал да прочета почти до край. Тези книги са полезни, но доста малко от тях успяват да променят начина ми на мислене достатъчно че да ми харесат повече от обикновени онлайн туториъли. Именно "For dummies" книгите страдат от недостатъка че не ме карат да мисля достатъчно, за това и вече ги избягвам, дори и ако само искам да ги ползвам за бързи туториъли, не са добри дори и за това.

В момента чета Coders at work, на Питър Сайбъл, надявам се книгата да може да влезе в този списък, и въпреки че съм прочел само 3 от интервютата, вече имам чувството че ще я прочета цялата и дори ще си препрочитам някой части. Трудно се намират такива книги.

Няма коментари:

Публикуване на коментар